Писмо на Ричард Докинс до дъщеря му
Скъпа Жулиет,
Ти вече си на десет и аз реших да ти пиша за нещо, което е важно за мен.
Замисляла ли си се някога от къде ние знаем всичко, което знаем? Защо например смятаме, че звездите приличат на малки глави на топлийки в тъмното небе, а всъщност са огромни огнени топки? И как сме разбрали, че Земята е една по-малка топка, която се върти около една от тези звезди?
Отговорът на тези въпроси е едно "свидетелство". Понякога доказателството (свидетелството) е това, което можем да видим, да чуем или почувстваме. Астронавтите, летящи високо над Земята са видели със собствените си очи, че Земята е кръгла. Понякога на очите е нужна помощ. "Вечерната звезда" изглежда като малка искрица в небето, но с телескоп ти можеш да видиш, че тя е красива топка, планета, която се нарича Венера. Такива неща, които можем да научим, като просто ги гледаме или слушаме, се наричат "наблюдения".
Някои доказателства сами по себе си не са наблюдения, но са основани на тях. Например, станало е убийство, и никой освен убийците и жертвата не е видял какво се е случило. Но детективите могат да съберат резултати от наблюдения - улики, които ще ги насочат към заподозрения. Ако отпечатъците от пръстите на човека съвпадат с тези, намерени на ножа - това е доказателство, че човека е използвал ножа. Това още не означава, че той е убиеца; но може да стане доказателство заедно с други улики. Детективът мислено събира всички свидетелства заедно, и неочаквано разбира, че те се събират в една обща картина само в случая с конкретния заподозрян.
Учените са хора, които изучават устройството на света и те често работят като детективи. Те правят предположение (нарича се "хипотеза") за това кои идеи са правилни. След това си казват: ако това е истина, то ние трябва да видим и някакви доказателства. Това се нарича "предсказване". Например, ако Земята е кръгла, пътешественика, който през цялото време се движи само напред, трябва да се върне в началната точка. Когато докторът казва, че имаш шарка, той не прави това само на пръв поглед. Първият поглед дава само хипотезата. След това той си мисли: ако това е шарка, то аз трябва да видя...
И след това проверява своите прогнози - с очите (има ли обрив), с ръцете (има ли температура) и дори с ушите (слуша за дишане, което е типично при шарка). След това той взема решение: "Диагнозата на вашето дете е шарка". Понякога на лекарите са нужни допълнителни тестове, например анализ на кръвта или рентген, за да помогнат на очите, ръцете и ушите му да направят допълнителни наблюдения.
Учените имат множество сложни начини да събират доказателства, но аз няма да ги изброявам в това писмо. Сега аз ще сложа настрана науката, която ни дава една добра основа да вярваме в нещо, и ще ти разкажа за трите лоши причини за вяра. Тези причини се наричат "традиция", "авторитет" и "божествено откровение".
Да започнем с традициите. Неотдавна ме поканиха в телевизията за участие в беседа с около петдесет деца. Тези деца бяха събрани в предаването за да говорят за различни религиозни традиции. Някои от тях са расли като християни, други като юдеи, мюсюлмани, хиндуисти или сикхи. Човекът с микрофона ходеше от дете на дете, питайки ги в какво вярват. Това, което те отговаряха беше чисто и просто "традиция". Техните убеждения нямаха никакви доказателства. Те просто повтаряха убежденията на своите родители, които бяха също толкова безоснователни. Те казваха така: "Ние, мюсюлманите вярваме в това и в това..." или "Ние, християните вярваме в друго".
И тъй като те вярват в различни неща, те никога не могат да бъдат прави едновременно. Човекът с микрофона явно добре разбираше това, и той не се опитваше да ги въвлече в спорове. Но аз искам да кажа друго. Искам да кажа от къде са дошли техните убеждения. Традиционните вярвания се предават от родителите на децата, или се вземат от книги, които се преиздават от век във век.Традиционните вярвания често започват от нищо; някой първоначално е измислил всички тези митове, като древногръцките за Тор и Зевс. Но тъй като тези истории са се разпространявали в продължение на векове, самия факт за тяхната древност ги прави да изглеждат на хората някак си особени. Хората вярват в някои неща просто защото в тези неща са вярвали и други хора в продължение на векове. Ето това е традиция.
Проблемът тук е такъв: независимо от това колко отдавна се е появила историята в която ти вярваш - тя остава толкова лъжлива или вярна, колкото е и нейната първоначална версия, оригиналната версия. Ако ти лъжеш, изобщо не е важно колко столетия ще се повтори тази измама - от това тя няма да стане по-правдива.
Болшинството от жителите на Англия са се кръстили в Англиканската църква, но тя е само едно разклонение на християнството. Съществува още руско православие, римски католицизъм, методисти и много други. И всички те вярват в различни неща. Същата е и историята с юдеите и мюсюлманите - те също са различни. Дори и за малки различия във вярата, хората понякога започват да воюват. И затова може да изглежда сякаш, че те имат някакви съществени причини за това, някакви доказателства, които ги заставят така силно да вярват. Но в действителност, разликите във вярата - са само разлики в традициите.
Ето виж една такава традиция. Католиците вярват, че Мария, майката на Иисус Христос, е била толкова особена, че не е умряла, а е възнесла на небето собствената си персона. Християните, израснали в друга култура, не се съгласяват и казват, че Мария е умряла като всички останали смъртни хора. Те дори не я наричат "Небесна царица", така както я наричат католиците. И все пак идеята за това, че тялото на Мария се е пренесло на небесата се е появила неотдавна. В Библията не се казва нищо по въпроса за това как е умряла Мария. Всъщност, майката на Иисус общо взето много малко се споменава в Библията. Вярата във възнесението на Мария се е появила шест столетия след Христа. Тази история е измислена точно по същия начин по който е измислена историята за Снежната кралица. Но с годините това вярване се е превърнало в традиция, и хората вярват в тази история само защото тя се предава вече няколко столетия. Историята за възнесението на Мария е била призната от католиците като "официална" съвсем скоро, през 1950 г., когато аз съм бил на толкова години на колкото си ти сега. Но историята през тази спомената година, не е станала по-правдива, отколкото е била преди шестстотин години, когато са я измислили.
Аз ще се върна към традициите в края на моето писмо. А сега трябва да уточним другите два съмнителни поводи за вяра в нещо.
Авторитетът като причина за вяра означава, че вярват в тебе като в някой, който е много уважаван. При католиците най-уважавания човек е Римския папа, и хората вярват, че той е прав, само защото той е - папа. А в едно от разклоненията на исляма най-уважавани са възрастните брадати мъже, които наричат "аятолла". Много мюсюлмани в нашата страна са готови да се самоубият, само заради това, че аятолла в другия край на света им е повелил да направят това.
По-горе аз писах, че едва през 1950 г. католиците са започнали да вярват във възнесението на Мария. Аз имах предвид думите на Папата. Папата е казал, че това е истина, и значи - то е истина! Но не е изключено, че някои неща, които Папата говори през своя живот - са били НЕистина. Днешният папа заповядал на своите последователи с нищо да не ограничават броя на децата, които те раждат. Ако всички тези хора буквално са последвали неговия съвет, това би довело до глад, болести и войни от пренаселване.
Разбира се, дори и в областта на науката ние не винаги виждаме сами доказателствата, и ни се налага да търсим думата на някой друг. Аз лично никога не съм виждал с очите си, че светлината лети със скорост от 300 000 км в секунда. Аз вярвам на книгите в които пише за тази скорост на светлината. Това много прилича на "авторитет". Но на практика тази ситуация е много по-добра, защото книгата е написана от хора, които имат свидетелства, и при желание - тези доказателства могат да бъдат проверени. Нещо, което аз не мога да направя със свещениците, които твърдят, че имат свидетелства за полета на Дева Мария към небето.
Третият неудачен мотив за вяра се нарича "божествено откровение". Ако ти беше попитала Римския папа през 1950 г. от къде той е научил за възнесението на Мария на небето, той по-скоро би ти казал, че това е негово "божествено откровение". Той се е затворил в стаята си и е започнал да се моли. Той е мислил и мислил в самота, и все повече и повече се е уверявал в своята правота. Когато религиозните хора се опират само на своето вътрешно чувство за правота, при липсата на реални доказателства, те наричат това "откровение". И това е един от главните мотиви за тяхната вяра. Но доколко добър е подобен мотив?
Да допуснем, че ти кажа, че твоето куче е умряло. Ти ще се разстроиш много и навярно ще кажеш: "Сигурен ли си? От къде разбра? Как се е случило?" А сега си представи, че аз ти отговоря:"Не, аз не съм видял, че Пепе е умрял. Аз нямам никакви свидетелства за това. Просто имам вътрешно чувство, че той е умрял".
Мисля, че ти ще ми се обидиш, че съм те изплашил, тъй като знаеш, че това е просто някакъв "вътрешен глас" - съмнителен повод, за да повярваш в смъртта на своя домашен любимец. На теб са ти нужни доказателства. Всички ние имаме понякога определени вътрешни усещания, понякога те се оказват истина, понякога - не. Но във всеки случай, при различните хора тези усещания са различни; как да разберем кое е истинско? Единственият начин да проверим дали твоето куче е умряло - е да го видим мъртво; или да научим от някой, който разполага с реални доказателства.
Казват, че понякога трябва да се вслушваш в своите чувства, в противен случай ти никога няма да бъдеш уверен в определени неща - например, в това, че твоята жена те обича. Но това е лош аргумент. Когато някой те обича - там има множество доказателства. Когато ти си с този човек, ти постоянно виждаш и чуваш тези малки свидетелства за любовта, и те стават все повече и повече. Това съвсем не е нещо от типа на вътрешните усещания, които свещениците наричат "откровения". Има множество външни прояви на любовта - особен поглед, нежен глас, загриженост и различни знаци на внимание. Ето това са истински доказателства.
Понякога хората вярват, че някой ги обича, само на основата на своите вътрешни усещания. Това преди всичко - е една грешка. На някои дори им се струва, че ги обича някоя кинозвезда, която дори не се е срещала с тях. Такива хора са болни хора. Вътрешните усещания трябва да бъдат проверени с реални факти, в противен случай - не бива да им се вярва.
В науката също се използват вътрешни усещания, но само за да се получи предположение, хипотеза, която след това ще бъде проверявана чрез търсене на доказателства. Интуицията на учения може да му подскаже, че еди-коя си идея "може да е вярна". Но това не е повод да вярва - това е повод да се провери, да се проведат експерименти и тестове, да се открият факти. Учените постоянно използват интуицията; но получените по този начин идеи не струват нищо, ако не бъдат доказани.
Аз обещах, че ще се върна към разговора за традициите. Ще се опитам да погледна нещата от друга гледна точка - защо традициите са толкова важни за нас? Животните в процеса на еволюция са се приспособили към живот само в определена среда, подходяща за техния вид. Лъвовете си живеят най-добре в африканската савана, костурите - в свежа, прясна вода, омарите - в солена морска вода. Хората също са приспособени да живеят в определен свят - сред други хора. Ние не ловуваме като лъвовете; ние купуваме стоки от други хора. Ние "плуваме в море от хора". И точно както на рибите са им нужни хриле за живота във водата, на нас са ни нужни мозъци за общуване с другите хора. И както морето се състои от солена вода, така и "човешкото море" се състои от множество неща, които ние трябва да знаем. Например, езици.
Ти говориш на английски, но твоята приятелка Ан-Катрин говори на немски. Всяка от вас използва този език, който повече подхожда за "плуване" в своя отделен "басейн от хора". Езикът се предава именно като традиция. Няма други способи за това. В Англия твоето куче Пепе го наричат "a dog", а в Германия му казват "ein Hund". Никоя от тези думи не е по-правилна. И двете думи са правилни. Те просто са ни дадени така.
За да умеят "да плуват" в "морето на своите хора", децата трябва да научат езика на своята страна и още ред други неща за тези хора. Децата трябва като гъба да попият огромно количество традиционна информация (спомни си, че традицията - това е нещо, което се предава от бабите и дядовците на родителите, и от родителите - към децата). И в процесът на поемане на тази информация, децата не могат да я филтрират, като оставят само добрите и полезни традиции и отхвърлят глупавите и вредни идеи, от рода на дяволи и безсмъртни божи майки.
Тъжно е, но това не може да се избегне, защото децата са принудени да попиват целия поток от традиции и вярват на всичко, което им казват възрастните - независимо от това дали то е истина или измислица. Много неща, които идват от възрастните, действително са верни и доказани. Но ако в този поток се окаже и някое глупаво или дори опасно заблуждение, децата ще повярват и в него. А когато пораснат, какво ще направят? Разбира се, че те ще предадат тези глупости на следващото поколение. Ако хората силно са повярвали в нещо, то това нещо може да живее и да се разпространява много дълго време, дори то да бъде една НЕистина.
Може би именно това се е случило с религиите. Вярата в единствен бог или няколко богове, вяра в небесата или безсмъртната Дева Мария, вяра в това, че Иисус е роден не от човек, вяра в изпълнение на молитвите или в това, че водата може да се превърне във вино - за нито едно от тези убеждения няма доказателства. И все пак милиони хора им вярват. Възможно това да е така, защото са им казали да вярват, когато са били в детска възраст, и когато е лесно да повярваш на всичко.
А милиони други вярват в други неща, просто защото, когато са били деца - са им казали да вярват в други неща. И всички са убедени, че именно те са прави. Те са започнали да вярват в различни неща именно поради същата причина, поради която ти си започнала да говориш английски, а твоята приятелка Ан-Катрин - немски.Всеки език е подходящ за тази страна, в която той е - основен. Но различните религии не могат да бъдат "верни" на своите страни, защото те си противоречат дори в рамките на една страна. Дева Мария не може да бъде едновременно жива (както е при католиците в Южна Ирландия)и мъртва (както е при протестантите в Северна Ирландия).
И какво да правим? Да решиш подобни проблеми - не е лесно, когато ти си само на десет години. Но може да се пробваш да направиш нещо. Следващият път, когато някой ти каже нещо, просто помисли: "Това прилича на нещо, което хората знаят поради наличието на доказателства? Или повече прилича на нещо в което хората вярват заради традицията, авторитета и откровението?"
А когато някой ти каже, че определено нещо - е истина, ти можеш да попиташ в отговор: "А какви са вашите доказателства?" И ако не могат да ти дадат добър отговор, аз те съветвам добре да си помислиш, преди да им повярваш.
С любов.
Твоят татко.
1995