Днес видях мъжкият вариант на Хилари Суонк. Да, Еди Редмейн, от сравнително добър актьор се превърна в човекът играещ странните роли. Да, именно те го направиха известен, но все пак това беше и неговият край за нормалното кино. Вече дори и да се снима в нормален филм, едва ли някой ще го запомни. Та дори Джейк Гиленхайл все още си остава каубоят от "Планината Броубек". Сега за филма, както се казва нищо ново под слънцето. Бравос на режисьора че е отделил 7 години от живота си за да покаже страданието на първият мъж-жена, но до тук свършва целият му идеен размах. Да имаш жена като Викандер, и да харесваш единствено чорапите и, си е направо за освидетелстване. Айнар, както бе преведено името невероятно много ми напомняше на прекрасната българска дума Лайнар. Добре че човечецът се е казвал Ейнар. Макар че голям Лайнар се оказа. Мислейки че премахвайки топките си ще станеш жена е голяма грешка, просто ставаш кастрат, а такива в харемите на султаните с лопата да ги ринеш. Нямам нищо против желанието на някои мъже да бъдат жени. Но лично за филма си мисля, че ако ролята бе изиграна от някой истински гей. Всички щяха да кажат, ама този преиграва. Да, ама в случая Редмейн преиграваше и то на места чак изнервящо, но всички в един глас казаха "дайте му Оскар". Айде стига, не на нас тия. Нас тази роля не може да ни затрогне, та ние от 20 години си имаме Азис. А именно Азис има една песен подходяща за този филм... "Умри". Каква ирония на съдбата. Радостна е единствено номинацията на Алисия, за Оскар. Бравос на момичето, че е издържало до края на снимките. Сетих се нещо и за Хосе, има доста голяма визуална прилика с Путин. И за финал, да живеят либералистите, но да се пазят от националистите.
