А сега обясни защо са приели официалното да бъде "кунгфу"? Защото тези от БАН са неуки и нищо не разбират...?
Ами, да, за да го приемат като официално - неуки са. Да се добавят несъществуващи знаци и звукове в дума, която може спокойно да бъде произнесена на български, както и на китайски, е нелепо. За разлика от повечето български имена, китайските имат (и въобще източноазиатските) символни значения. Когато се напишат по различен начин от оригинала, значението им се губи. Как ще преведеш китайското име Джугъ, ако си го транслирал като Зуг? Или ако тръгнеш по акъла на БАН и преведеш Bai Hui като Бай Хуй, при положение че се произнася Бай Хуей? :lol: То е направо смешно.
Имаше една интересна статия в "24 часа" за абсурдното "побългаряване" на чужди имена. Там, противно на твойта логика, се казваше че имената трябва да се произнасят точно така, както са в оригиналния език, освен ако няма някаква фонетична пречка. Между българския и китайския няма такива фонетични пречки. Следователно правилно е да се произнася кунфу, не кунГфу, уин чун, не ВинГ чун и т.н. Всеки филолог ще ти каже, че чуждите думи остават без промяна при транслация - не могат дори да се членуват, степенуват и т.н., освен АКО НЕ СА ТРАЙНО НАВЛЕЗЛИ ПО ТОЗИ НАЧИН В ЕЗИКА. А такъв е случаят с "кунгфу". Не защото така е правилно, а защото думата е станала "обичайна". И това не важи само за чуждиците от китайски. Ким Ир Сен в действителност се казва Ким Ил Сунг, столицата Пхенян се произнася Пьонянг, града Киото - Кьото и т.н. Никой не претендира за промяната им, защото е късно за такава, както е късно и за "кунгфу". Обаче вече си има установени правила за транслитерация. Всички филолози в тази област ги спазват и ги пишат по този начин в разработките си. Това, че ти не си запознат с тях е съвсем отделен въпрос. Въпреки това, имаш правото да се инатиш колкото искаш. БАНофилите нека си чакат новия правописен речник, пък аз предпочитам да черпя вода от извора, както се изрази колегата. :)