Филмът страда от монотонност. В 2/3 от филма липсва адекватна музика, която да създаде атмосфера и някакъв ритъм. Липса на локации. Франко си кара по неговия репертоар, като народна песен. В последните години тръгна по стъпките на Адам Сандлър - стръмно надолу. Фабулата можеше да се развие по много по-интересен начин! А то скука, простотия, много превземки и накрая плеснали и се прегърнали, и толкоз. Докато го гледах се чувствах като таткото (Браян Кранстън). Джона Хил е сценарист, няма как да очакваме повече. Кис спасиха края (малко).