Оооооох, много ви благодаря за неочкваната порция смях по никое време, така, най-неочаквано. Като започнем от видението на камен за Жан Клод... при a4kocarp вече се смеех гласно, при Seven57 поклатих глава в знак на съгласие, с mozart11 ми потекоха сълзи от смях, а след това с премрежени очи се опитвах да фиксирам само имената, за да запълвам картината ... Най-накрая си представих комбината Калин Врачански и Лилито порционирани някъде до Жан Клод и тук някъде усетих, че не си поемам въздух...
Благодаря още веднъж!
