И така!
„Воевода“
Филмът започва с надписи в стил „In a galaxy far far away“, само че с драматичен текст за турски зверства и кланета по учебния план за 2017/2018 година.
Още в самото начало разбираме, че ни очакват тежки минути. Това го разбираме от няколко съвършено нелепи сцени:
1.Румена е напъхана в корема на изкормен вълк от баща си. Никой не разбира защо. Според мен е тренд от Леонардо ди Каприо. Той в кон, ние във вълк.
2.Румена е малко момиче на 10 години. Като всяко българско момиче по време на османското робство, Румена е облечена в прилепнал панталон, къса, тясна блуза без ръкави и деколте, която се повдига, когато Румена се наведе.
Следват сцени на терор, пушек и мъгла. Румена се жени още на 10, защото турчин с мустак я желае. Сватбата е традиционна за българската кинематография – посърнали, неможещи да играят хора стоят около някакви паници в мълчание и пушек. Положението е арт.
Та, да го караме накратко – Румена пораства, плюят й в голия задник, тя става хайдутка с традиционно облекло за войвода – прилепнал панталон с висока талия, блуза без ръкави, кърпата на Джак Спароу. И разбира се, спирала за мигли от тези, традиционните, изковани от стааари спирални майстори от Осоговската планина.
В най-общ план: никой не може да играе. Никой от участниците мисля никога не е чувал за нещо, наречено актьорска игра. Или както се казваше в стария виц, вероятно братът на някой от участниците някога е виждал актьор да играе, но връзката е до там.
Операторската работа е ад. Ако операторът беше турчин, а аз българска девойка, щях да посветя живота си да освободя кинематографията от това операторско майсторство и неговите пророци.
Следва езикът. Езикът в този филм е несъществуващ. някаква ужасяваща смесица от селски диалект на пияни студенти, няколко неправилни ударения и изречения, произнесени като в централните новини. Всъщност всички играят като в Централните новини.
Имаше изнасилване, имаше цица, имаше мълчание и пулене. Както си трябва за български филм в най-добрите традиции.
Езикът ми разкърти психиката, операторът ме смаза, актьорите ме отчаяха, НО СЦЕНАРИЯТ. СЦЕНАРИЯТ МИ ВЗЕ ДУШАТА, УБИ НАДЕЖДАТА МИ за бъдеще и ме захвърли в тъмните недра на депресията.
Елисавета Белобрадова