Имаше нещо прекрасно в този филм и това бе природата.На границата между лятото и есента, когато всичко е окъпано в злато,картината за благополучието на руският мужик добре си пасва.
Останалото...едни безкрайни диалози, понякога за абсолютно ненужни неща заемаха достатъчно дълго и без това прекалено дългият филм.
Естествено финала сполучливо замаскира сполетялата ме скука но и той не бе достатъчен за да ме накара да кажа ,че филмът ми е любим:-/ А дали този ,който е казал това изречение въобще го е гледал??:)