"Трансформаторите" са симпатични извънземни роботи, които могат да предизвикат чувство за професионална малоценност у всеки механик, инженер или техник. Те са несбъднатата мечта на порасналите малчугани и верни последователи на своите отци – терминатора, робокопа и скриймъра. Не са така чувствителни като „изкуствения интелект”, но затова пък са по-опасни и от 300 спартанци. Нямат никакъв проблем да трансформират някоя модерно оборудвана американска военна база в лек пустинен пясък. За минути. Трансформаторите са два вида: добри и лоши. Лошите са тъмни субекти с дебели дрезгави гласове, а добрите са цветни субекти с дрезгави гласове. Има и един глухоням. Или май е само ням. Изключение прави и хилавият, хитър и лош трансформаторски шпионин, чиято задача се изчерпва с това да точи информация от компютрите на Пентагона и да им пуска извънземни вирусчета, мучейки неразбрано. Той няма глас, но затова пък има много звук, който в голямата си част наподобява свинско угощение. Когато не е дегизиран като стереоуредба е много приятен.
Сценаристите на този филм явно изпитват дълбоко уважение към Джеймс Камерън. Няма как по друг начин да се обясни явната кражба на идеи от „Терминатор 2”. Както там, така и тук, изходът на битката между човекa и машината зависи от способностите на вироглав тийнейджър с малоумни настойници. Той има нещо, за което два свята ще се сдърпат. Едните ще му изпратят мърляв бодигард, а другите – похитител в полицейска униформа. Кой пръв ще стигне до него? Кой ще излезе цял от мелето и кой може да носи повече на кютек? Дат из дъ куесчън.
Продукцията поднася солидна порция от задължителните за такива филми лавини от специални ефекти, приятни майтапи в стил „аз съм еб(г)ати пича”, внушения на тема „велик е нашия войник”, досадни реклами на автомобили, музикална техника и мобилни апарати, както и готина мацка с бели зъбки да краси пейзажа. Главната роля се играе от някакъв подмладен вариант на Ръсел Кроу, който предизвиква искрена симпатия главно благодарение на родителското си тяло. Настойничката е толкова досадна, че на човек му става жал. Във филма има и два чернокожи образа, които се отличават с особена оригиналност, та те компенсират горното с невиждано досега в киното отношение към жената-майка. Всъщност продавачът на коли и невротичният хакер са единствените живи герои, които заслужават внимание. Останалото е компютърна изработка. Специални ефекти в геометрична прогресия.
В "Трансформатори" има бой, млатене, каскади, преследване, катастрофи, бомби, снаряди и механика до козирката. От един момент нататък става без значение кой от кой отбор е, защото от екрана приижда цунами от индустриални количества ламарина, чаркове и откачени гайки.
Филмът е зрелищен и се гледа лесно заради мацката и майтапите. Хубавото е, че няма особени претенции за смисленост, ако се изключат задължителните внушения за „човешкото в човека”, „съзнанието за вселенската ни отговорност” и пр. поръчкова бълвоч, която се очаква да изпълни безмозъчния американец с неустоима жажда за морални подвизи. Режисурата на холивудския прахосник Майкъл Бей е такава, каквато се очаква от него – разхитителна. Продуцентите още с „Армагедон” и „Пърл Харбър” показаха, че могат да бъдат много щедри, когато става дума за техния любимец Майк. Няма изглед тази благоразположеност да му помогне отново за направата на някой филм като „Скалата”, но и на това сме доволни – все пак само 7 лв. са.
