„Невероятният Спайдър-мен 2” е класическо холивудско продължение следващо де що има формули и клишета – по-голям, с повече екшън и по-добри ефекти, с повече герои/злодеи и с една идея по-комплексна, но също толкова предвидима история. Филмът обаче успява да избегне привидно неизбежната „катастрофа”, предопределена от цялата разпиляност и образно пренатоварване, и основната причина за това е, че (в по-голямата си част) остава фокусиран върху развитието на образа на Питър Паркър и връзката му с Гуен Стейси. Също както и в първия филм, и тук отношенията между тях са един от най-интересните елементи на историята и представляват гръбнака, на който се крепи целият филм. ;)
