Филмът разказва истинската история на Франк „Пако”Серпико който е единствения честен полицай в Ню Йорк по това време. Филмът предоставя реалистичен поглед върху шокиращо корумпирания свят на полицията и разказва за „кръстоносния поход” на Серпико по документално подобен начин.
Филм с типичната крими атмосфера от 70-те. Всъщност самата тема е много оригинална и бих казал смела в сравнение с много други филми от този период, на всичко отгоре е и истинска история, като прибавим перфектната рижисура на Сидни Лъмет и качествата на Ал Пачино се получава продукт, който не може да бъде подминат.
Една година след взломът с "Кръстникът", Ал Пачино дава на света да се разбере че той знае какво прави в киното, че методите му са правилни и че е решен да не позволи на нищо да го спре. Пачино се вписва така естествено в тази персона на гняв, страст, любов и искреност, че е невъзможно да си представим някой друг в ролята на Серпико. С тази силна водеща роля „Серпико” се нарежда, като безспорно един от най-големите филми на 70-те, занимаващи се с голяма тема.
Оценка 8/10
PS Интересно от страна на действителното заснемане на филма е, че той е заснет отзад-напред (Пачино започва снимките с брада и дълга коса, а след това e гладко избръснат и подстриган за филмовото начало на историята).
