Леле, baxter, аз си мислех, че съм се поувлякъл много да пиша, но ти би всички рекорди. Само искам да те попитам какво й е научно-фантастичното на идеята, че като се вкара огромно количество енергия близо до ядрото на Слънцето то ще започне отново да излъчва същата енергия, която е имало преди да "угасне"? Или да започна още от началото, как всъщност е "угаснало" Слънцето? Периодите в живота на една звезда се учат още в часовете по физика, някъде 10-11 клас беше. Доколкото си спомням нямаше такова нещо като да му привърши изведнъж горивото на Слънцето. А и скоро пак писаха как след няколко милиарда години Слънцето ще се превърне в червен гигант и ще погълне първите 3-4 планети от нашата система (както знаем Земята е 3-тата).
Иначе ти много добре си написал за налягането и филма Ядрото, по същия начин обаче можеш да напишеш думата ГРАВИТАЦИЯ за този филм. Освен това не си прав и за това, че не се споменава времето, през което се развива действието, защото в края, когато Слънцето отново грейва първото нещо, което осветява е сградата на операта в Сидни. Колкото и здрава да са я направили и колкото и да я поддържат няма как да оцелее стотици, да не говорим милиарди години, които вече споменах, че са необходими да изминат докато Слънцето претърпи някакви промени. Или може би хората от далечното бъдеще са много консервативни и обичат да си имат копия на добрите стари сгради от 20-ти век? Единственото научно-фантастично нещо в този филм е "богоизбраният" фен, всичко останало е само фантастично. Хайде със здраве!
