Всъщност наистина логиката е, че при изкривяване на хода на времето и завръщане в друга същност на материята, която е съществувала, съществува или ще съществува, прекъсваме една времева линия- до колкото нас вече ни няма в нея, създаваме промени в стара, това евентуално повлиява на нещата, които после ще се случат в нея само, до колкото бъдещето да не е същото, но тази, от която идваме - бъдещата, няма да е повлияна, ако периодът не е достатъчно близък за промените, които се правят. Колкото по- големи са, толкова по- голям ефект, нали така? Времето да е пространство. Това е темата. Можеш и си заслужава да промениш само лошото. Другото значи да унищожиш най- много повече. Но пък са две линии, колкото и да изглежда и да са свързани с кръгово движение. Значи, едната линия продължава да си тече, другата започва да променя нея. Добре, интересно звучи, да. Както си го и представят. Едно изчезва от нея, друго се появява. Но това е, както се знае, само в една от възможностите. Интересна тематика.
