Филмът изглежда измамно простичък. Толкова, че спокойно може да разплаче всеки мъж, без да е някаква драма, или да има сълзива / сополива история. Начинът, по който разглежда отношенията баща-син е изключително истински и въздействащ. Не знам за Тън Жудзюн и Лиу Йе, но кучето със сигурност е трябвало да вземе Оскар за ролята си, честно, животинката просто ми обра точките.
Визията, която е избрал Хуо Дзянци за творбата си е в документален стил, което е само в плюс, защото буквално в един момент забравяте, че гледате филм и ставате част от пътешествието на тримата герои. Пейзажите са наистина зашеметяващо красиви (както можете да се уверите от шотовете), а музиката, макар и простичка е въздействаща
по свой си, неусетен начин.
В заключение: "Планински пощальони" се превърна в един от най-любимите ми филми въобще. Рядко истински и оригинален, грабващ със своята простота.
Горещо се препоръчва!
Оценка: 10 / 10
