В основата на драматичната творба е конфликтът, изразяващ социални и духовни противоречия и протичащ в драматургическо действие. Свързана е със сценичното изпълнение и с неговите изисквания за време, пространство и театрална техника. Основни видове: трагедия, комедия, сатира.
Думата „драма“ (стгр. драма) означава „действие“. Води началото си от култа към Дионис. Изпитва влияния от Елевзинските мистерии и от култа към мъртвите по време на погребения са се възпроизвеждали събития, чиито герои са били мъртвите, както и от култа към героите. В драмата хората са призовани да задават въпроси, а боговете да им отговарят. Също така на сцената на драмата няма жени.
Възниква и се формира в контекста на атинските празници, наречени Големи Дионисии, и в началото на развитието си изпълнява свещени (сакрални) функции. Има най-силни изяви през VI-V в. пр. Хр.
3-те жанра на старогръцката драма са трагедия, сатирна драма и комедия.
