Ехх, спомени. Не знам какви гъби е ял сценариста, но това определено беше една от най-добрите и оригинални за времето си истории на игра, които съм виждал. И персонажите, така изградени, толкова пълнокръвни и завършени, всеки уникален, всеки със своя история, свой характер. Куестове, толкова заплетени и интересни, каквито и в книга не съм чел. И това постигнато просто ей така, само чрез диалози, реакции, игра. Не във всяка игра се събуждаш в тялото на някакъв 10 000 годишен пич, който е загубил всичките си спомени, включително и този защо не може да умре, защо просто след като умре, се пробужда отново и няма мир, няма отърване. И така, по трудният път към смъртта, през измерения, пространство и време за да разбереш what can change the nature of the man.
