Този филм ми напомни за една среща през 1976 или 1977 година с тогавашния съветски консул в Пловдив.Помолихме го да ни разкаже за най-яркия си спомен от войната/поканихме го послучай денят на Победата-Девети май/.И той ни каза, че най-яркият му спомен е от срещата му с едни затворници през 1941 год. Отстъпвайки стигат до затвора, който не успели да евакуират. И командващият ги офицер помолил затворниците за помощ-необходими му били немски „език", за да разберат какво са замислили немците и попълване на оределите редици.И затворниците се отзовали.Доставили "езиците" и попълнили редиците.Затворниците, доставили "езиците", били представени за награда.А фронта на това място бил удържан. Оказа се, завърши консулът, че дори и престъпниците рецидивисти, поставят Родината на първо място и са готови да дадат живота си за нея.
