На мен ми хареса Drive, а и Pusher трилогията беше добра. Препоръчвам и Bleeder. За този филм - нямам нищо против арт киното, но този филм не ми хареса. Има идея, която е оригинална- както самият директор обясни, темата е човекът, който си говори с Господ. Звучи отнесено, но всъщност темата не е лоша. Проблемът е в изпълнението - идеята не е развита, в този филм липсва развиване на характерите, липсва морална дилема. Има страшно много насилие, което честно казано на мен вече започва да ми писва. Не са интересни, и не шокират. Можеха да кажат същото без такива отвратителни сцени. Насилието не прави един филм успешен, а добрата история- кога на-накрая ще го разберат? Освен това този път актъорите наистина не могат да се справят с материала. Няма диалог, няма и изразени емоции, и макар че много харесвам Раян Гослинг, тук той изглежда загубен в историята и не знае какво да прави. На няколко пъти правеше физиономия, сякаш едва се сдържа да не се разсмее, и то в сцени, които по принцип би трябвало да са драматични и много сериозни. Диалогът е 2 пъти по-малко от този в Drive. Дано да съм ви помогнала да прецените за себе си гледа ли ви се, или не.
