След „Психо”, „Американски психо” и двете версии на „Идеалното убийство” (пак от Хичкок), на големия екран идва поредното филмово изчадие – „Идеалният психо”. Той само отдалеч, като напълно непознат е минал покрай идеалното, но затова пък психопатията му е невероятна. Невероятна, в лошия смисъл, демек - не ти се вярва. Изобщо, Америка психясва отвсякъде и процесът изглежда необратим.
Идеалната непозната е Руина Прайс (Холи Бери), чието чалгарско име не й пречи да минава за класна мадама. Нейната професия включва изобличаване на гейове, вадене на мръсни ризи от пералнята, политически поръчки и съсипване живота на ближните. При Руина това е съпроводено с доста приятни чувства, затова в момента, когато се налага да подаде оставка, тя става невинна жертва на емоционален срив. Като капак на всичко, нейна приятелка от детството бива убита по брутален начин и у Руина се загнездва фикс-идеята, че трябва да разкрие убиеца. Разследването, което предприема с помощта на невротичното асистентче Майлс (Джовани Рибизи) няма изглед да доведе до нещо конструктивно, но тя не се отказва.
Мисловната стерилност, от която Руина страда, я навежда на една особено „добра” идея - да завърже флирт в чата със заподозрения Харисън Хил (Брус Уилис). Той обаче се оказва мъж на място и сваляч от класа. Нищо, че дължи всичкия си успех на жена си (богата наследница), на която е сложил рога до тавана. Тъкмо в момента, в който нещата започват да вървят към здрав секс и зрителят се посъбужда, Руина опелсква всичко, оставяйки се да бъде заварена по бели гащи на компютъра на Хил с USB-устройство в ръка. Не стига това, ами и си забравя телефона, оставяйки Хил да чете СМС-ите й. В такива тъпи ситуации дори и Бриджит Джоунс не изпадаше. Все пак трябва да се признае на Руина, че се измъква много добре от кофти положенията, може би защото е доста по-мазна и хлъзгава от Бриджит.
Става ясно, че в този трилър се разказва за тотално изперкали жертви на цивилизацията. Макар да са изтрещели кукувици, тези хора все някак успяват да минат за нормални, често завъждат апетитни гаджета и дори работят в големи и престижни компании. Всичко това напоследък става съвсем естествено в киното. Не изглежда учудващо вече ако в обикновена семейна комедия с романтични нотки изведнъж се окаже, че бащата има намерение да вземе косачката и да изкорми цялото семейство. Става малко трудно да се определи жанра на такъв филм, но и за това има кой.
"Идеалната непозната" поднася финал, който се опитва да е толкова шокиращ, че направо ти става тъпо. Брус Уилис напуска сцената безславно и отива да Умира трудно. Изводът, че филмът можеше да го бъде и без него, се налага сам, а развръзката идва да покаже колко прости сценаристи има. От цялото муви лъха някаква евтина показност, сякаш са искали да снимат клип на Парис Хилтън, а не психотрилър. Единствените добри изпълнения са на Джовани Рибизи и на оня светлоок негър, който Руина изчука и после изгони, и за чието присъствие във филма не виждам друга причина, освен да покаже каква лоша и разгонена кучка е идеалната непозната (нещо, в което самата Холи Бери не успява да ни убеди). Брус Уилис не прави нищо по-различно от това, което прави по принцип: гледа с присвити очи и се опитва да прокара стария трик с кривата усмивка. Монтажът е някакъв смотан, диалозите са скучни, музиката е безлична. Единственото, върху което филмът може да предизвика размисъл е реалната опасност от нежелан контакт с болен от псохопатия или шизофрения разгонен индивид, на който бихте могли да връхлетите в Интернет.
Идеално непознат бих искал да бъде за мен този филм, но така се случи, че ме прецакаха.
