Дориан, вчера го гледах в Арена и изобщо не ми хареса. Имаш късмет, че не пия бира :)
Колкото за филма, колкото и Н-пластов да е, на мен
не ми беше приятен да го гледам. Гледала съм много по-тежки филми, които да са ме оставяли с много по-сложни чувства, но съм била доволна, че съм ги гледала.
Не и Черният Рицар.
Може би е вярно, че колкото повече скъпи актьори играят, толкова е по-слаб филма.
Не ми хареса очевидната липса на хумор в него. Да,
описва черна картина и може би точно това е проблемът. В живота нищо не е само черно, винаги има някакви други цветове преплетени върху основния, което е основната причина човечеството да съществува все още.
Филмът е толкова черен, че за мен беше направо скучен. Честно казано цялата втора половина се чудех какво да правя (съвпадна с края на пуканките ми). Дори и дивотиите на Жокера не бяха "диви". Бяха ефективни и толкова. Всичко беше толкова реалистично, че човек да се неначуди защо ни искат пари да го гледаме.
Друг проблем му е очевидната липса на секс или дори на човешки взаимоотношения- някакви хора уж се обичат, а в играта им няма и помен от любов. Някакви хора уж страдат един за друг, но това страдание не се предава на зрителите. Някакви хора уж се борят за нещо, но борбата изобщо не се усеща като такава-никой, освен може би най-неочаквания от всички, Батман, няма душевни терзания от какъвто и да е било вид. Всички правят това което се очаква от тях и това е.
Ми то повече на документален филм приличаше отколкото на друго. И пак, документалните филми оставят повече чувства в зрителите отколкото Батман в мен.
