и молбата ти ще биде удовлетворена, Joredos;)
ето:
Бригада
Нам говорили мамины дети,
но все изменилось - где ети дети?
Детство прошло словно сон, словно миг.
Мы отправились в путь по дорогам своим.
Чему нас учили полный бред все не так.
В жизни все оказалось конкретно не так.
Пока молды мы хотим быть богаты.
Я не хочу у станка стать горбатым.
Удачу хватаю двумя руками
все пути хороши
плевать кто там с нами
Жизнь далеко, далеко не кино.
Не каждому место под солнцем дано.
Мы теряем друзей на етом пути.
Ктото должен быть первым,
ктото должен уйти.
Мы словно волки в стаю собемся
у нас ета стая БРИГАДОЙ заветса
Казваха ни – мамините деца,
но всичко се промени – къде са тези деца сега?
Детството отмина, като сън, като миг
и тръгнахме по пътищата свои.
Това, на което ни учеха е пълна измислица, нищо не е така.
В живота всичко се оказа различно и не така.
Докато сме млади искаме да сме богати,
аз не искам да се изгърбя до струга.
Късмета прегръщам с двете си ръце,
всички пътища са добри – и майната му кой е с нас.
Животът далеч, далеч не е кино,
не за всеки място под слънцето е отредено.
Губим приятели по този път
Кой трябва да бъде първи?
Кой трябва да си отиде?
Ние като вълци ще се съберем в стадо
Това наше стадо се нарича БРИГАДА.
