Спомням си как го записвах веднъж на касетофона. Скарах се с майка си тогава щото не давах на никой да влиза в стаята. Даже се беше записало и моето куче как лае, но то умря впоследствие. Важното е, че научих всичките реплики на Улям Макуолъс наизуст и ги цитирах навсякъде. Просто този филм е едно от нещата, за които ще се сетиш за миг точно преди да напуснеш този свят. Чест и почитания на дамата, която го е качила.
