режисьорът Вернер Херцог е жив класик от моето време. Преди "демокрацията" правеше големи опашки пред Филмотечното кино. Това със сигурност не е най-добрият му филм, но не е никак слаб. А какво да се направи, че е тежък... Тежките, но хубави филми пречистват душата и извисяват. В крайна сметка разбираш, че някои хора са наистина зле и после ти е по-трудно да се оплакваш
