Все си мислех, че някога в живота си чичо Жан-Клод ще направи нещо, което да прилича на КИНО. Ами излъгах се. Той също се е излъгал. Толкова безпомощна кинематография отдавна не бях гледала. Сиво, сиво, на моменти на черни райета. Нямам предвид качеството на картината, която е перфектна. Имам предвид концепцията за КИНО. Язък (извинявам се за турцизма) за похабената лента.