Това е филм за реабилитацията на човекa, метафора на тържеството на духа над тленната плът, изкушенията, престъпленията, преодоляване на наслоенията от реинкарнацията. Tой може да се превърне в дълбоко лично преживяване за всеки, стига човек да си даде шанс за пълноценна комуникация с филма, а петата серия е кулминационна точка в досегашната поредица. Насладих се на този епизод в киносалона в навечерието на Helloween, което е правилното място за всеки истински фен на философския дискурс в SAW. Това не е филм на ужасите заради зрелището на жанра, а рамките на жанровете, към които е причислен са тесни за размаха, с който екстремно се разширява кръгозора на светоусещане и подлага на терапия зрителя до постигане пълна емпатия на мисията на човек да изпита себе си, морала, почтенността и свободата за меа кулпа, прошка, да се изживее катарзиса със себеотдаване и саможертва от любов. Всеки път се удивлявам на анонса на поредната серия, който дава фрагмент от формалната сюжетна нишка, служеща само за отправна точка, а не загатва за художествените и естетически достойнства на тази мащабна творба, която поставям редом до: StarWars; The Lord of the rings; Indiana Jones; Once upon a time in America, Lexx; I, robot, The Matrix.... Режисьорският подход въобще не ме разочарова, не само че няма пародиране или опорочаване на гениалната идея на SAW, но има надграждане и извисяване на художествения материал. Както и да го погледна този филм не заслужава Оскари, той си е направо за Нобелова награда!
