Историята е донякъде автобиографична за режисьора и се случва малко след края на Фолклендската война, в началото на 80-те. Започва с документални кадри от онова време - кубчето на Рубик, Маргарет Тачър, сватбата на Чарлз и Даяна и куп други неща, на фона на 54 46 Was My Number на Toots and the Maytals.
Филмът се завърта около Shaun (страшна роля на Thomas Turgoose), 12 годишен аутсайдер, който се сприятелява с банда дружелюбни скинхедс. Историята няма да я разправям, защото си заслужава да се види, но общо взето всичко върви добре, докато от затвора не се връща Комбо, активист на Националния фронт и пълен психопат. Всичко е много английско, особено акцента и музиката, а атмосферата си е осемдесетарска с клонинги на Бой Джордж и ранния Мартин Гор.
За мен това е филма на годината, грабна ме дори повече отколкото Grindhouse: Death proof. Не знам какво открих в него, дали носталгия по 80те или нещо друго, но не се учудвам, че е взел няколко награди.
Саундтракът също си заслужава, между парчетата са Tainted love на Soft Cell, Come on Eileen на Dexys Midnight Runners, Louie Louie на Toots and the Maytals, Do the Dog на The Specials и куп други класики от 80-те.
[url="