Филмчето за 40-годишния девственик беше много тъжно. Чудно кога тези самозвани сценаристи ще решат, че трябва да направят от „Дон Кихот” скеч вариант, в който Санчо Панса ще яде големи наденици с боб и ще пръцка доволно в ноздрите на Росинант, а рицарят на печалният образ ще се друса с LSD на върха на някоя фалирала мелница. Самата идея, че може да направиш нещо смешно от нещо тъжно бие яко на инфантилност. Такава детинщина няма дори в анимационните филмчета на Дисни. В случая тъжното са трите образа на главните герои, в сравнение с които малкият Симба, Лило, Стич и дори Шрек са истински кино-интелекти. Въпросните образи са едни абсолютни дървеняци, чиято неадекватност иска да мине за ефект на младостта им, но всъщност е следствие от ментална безпомощност. Най-суперякото в цялата работа е, че филмът е с оценка 8.3 в imdb и на 172 място в топ 250. С 37 хиляди гласували! Което от своя страна идва да покаже колко много деца влизат в Интернет.
Филмът представлява плиткоумна серия от скечове, в които можете да видите какви ли не гнусотии, като например петна от месечен цикъл по панталоните на главния герой, полицаи преминаващи на червено през кръстовищата, психически тормоз над малолетни, повръщащи мацки и пр. интересни неща. Дудненето на наднормения Сет не може да се сравни дори с испанските героини на Алмодовар. Глупостите излизат от устата му като спукани лайнопроводни тръби, а очите му се въртят настрани и нагоре сякаш всеки момент ще припадне.
Завръзката на филма поднася серия диалози, в които единия лузър обяснява на другия нещата от живота. По някое време се появяват две страшни мадами, които вкарват на двамата рейнмани апетитна оферта. За да станат мечтите им реалност, нашите шампиони трябва да се сдобият с определено количество алкохол, което в Америка съвсем не е лесно в хипотезата на непълнолетието. Момчетата обаче имат план, който е тясно свързан с техния съученик МакЛавин, чието име идва от фалшивата му карта за самоличност. Въпросното Ай Ди е толкова аматьорска изработка, че дори двамата свръх-кретени полицаи Слейтър и Майкълс разпознават измамата.
Докато първата половина на филма беше изпълнена с приятно неангажиращи тъпотии, втората вече става натоварваща. Главните герои тотално психясват и действията им няма да се сторят никак забавни на всеки, който поне малко е свикнал да мисли за последствия. Сцената, в която двете ченгета потрошиха полицейската кола беше много ефектна, но в моето съзнание изникна подписана заповед за уволнение. Отначало ми стана тъжно, но после се сетих, че това е съвсем нормално. И ми стана още по-тъжно. Тъжното е за съвестния данъкоплатец (с когото аз се самоидентифицирам), който киха, за да могат фуражките да се движат с поршета, които да съсипват. На фона на американската действителност такива образи може и да са смешни, но погледнато от нашата черга…Не.
