Спомням си реакцията на началната сцена на премиерата на този филм в зала 1 на НДК. Половината зала беше залепнала за седалките с опънати физиономии, а останалите се хилеха. На Дейвид Линч принадлежи първенството в простичкото показване на това, защо психопатът е психопат и каква е разликата му с останалите. Той е един от идолите на авторите на долнопробните безмозъчни филми с голям трафик в мрежата. Разликата е, че Линч има какво да каже, а не просто ползва възможноста да направи филм.
