Нека сега да навлезем по-навътре в темата и да видим какви са разликите в звученето на музика записана при различни резолюции и честоти. Естествено, това, че файлът при 96 kHz има 250 пъти по-голяма резолюция от този при 44.1 Hz не значи, че той ще звучи 250 пъти по-добре. Реално погледнато, едва ли по-непретенциозните слушатели ще усетят някаква разлика в звученето. Ако чувате разлика между MP3 и WAV файл, тогава вероятно ще усетите разлика и между файл с резолюция 16 бита и такъв с 24. Тук нещата стават доста субективни, поради това, че всеки човек чува различно. Нека все пак се опитаме да подходим обективно.
Според теорията на Котелников-Найкуист, максималната честота на звука при цифровото аудио не може да надвишава половината на честотата на семплиране. Следователно, ако записвате при 44.1, най-високата възможна честота е 22 kHz. Това е с 2 kHz повече от максимума, който може да се чуе от повечето хора с отличен слух. Тук вече навлизаме в областта на магията. Маниаците на тема аудио твърдят, че записите на винил винаги са звучали по-добре от цифровите записи. Вярно е, че тези носители могат да възпроизвеждат честоти до 50 kHz, повече от два пъти над прага на чуваемост. Защо това би могло да има значение? Теорията е, че "аудио енергията", макар да не я чуваме, съществува и въздейства по някакъв начин и на по-ниските честоти, които чуваме.Ако се върнем на теорията на Никуист, един запис на 96 kHz би могъл да възпроизведе честота от 48 kHz, което е много близо до честотите на аналоговия запис. Това ни навежда на мисълта, че така би се постигнал същия резултат, т.е. - това ще накара записа да звучи по-добре.
В такъв случай какъв е отговорът на въпроса "да записваме ли при по-високи честоти на семплиране"? Зависи кого питате. Някои ще ви отговорят, че така или иначе всичко се конвертира към 44.1 върху крайния носител. Други ще спорят, че дори и след конвертирането записът ще запази по-високото си качество, след като веднъж е записан и обработен на 96 kHz. Възможни са и други мнения, например - че 24/44.1 е достатъчно, понеже увеличава динамичния обхват. Или пък - че 24/88.2 е най-добре, дори по-добре от 24/96, защото 88.2 се дели точно на 44.1.
В крайна сметка всичко се оказва субективно, но все пак, препоръчително е да записвате на 24 бита. Разликата се усеща най-вече при записване на динамични акустични инструменти - акустична китара, класически оркестър, акапелни вокали и т.н. Най-много се повлияват тихите пасажи, може да се записва без компресия и имате по-голям динамичен обхват. Поради това инструментите ще звучат по-чисто, вокалите ще бъдат по-ясни, смесването ще се улесни и шумът ще се намали.
По отношение на честотата на семплиране - отново зависи какъв материал записвате, но тук разликата е доста по-малка. Ако записвате аудио към видео материал, може да записвате на 48 kHz, понеже много видеообработващи програми работят само на тази честота. Евентуално при запис на акустични китари, перкусии и вокали може да усетите разлика, но тя ще е малка. Много повече би се отразило на качеството използването на добър преамп и качествени конвертори, отколкото записването при по-високи честоти.
След като влязат в програмата-сикунсер, аудио файловете най-вероятно ще бъдат конвертирани към 32 бита и после на изхода - отново към 24 или 16 бита. Ето и извода: записвайте поне при 24/44.1. Ако сметнете, че материала, който записвате ще звучи по-добре при 88.2 или 96 kHz - ползвайте тези честоти, но имайте предвид, че големината на файловете се увеличава значително.
