Филмът е малко поостарял. Самият Хоукинг е вече на друго мнение. :P
Самата природа на нашето мислене е противоречие, защото ние винаги мислим от гледна точка на миналото и бъдещето, поради което не можем напълно да разберем и осъзнаем същността на нещата. Мислим в категориите на времето, за това какво ще бъдем, какво сме били и какво сме - те всички са процес на времето. Ние виждаме в този процес безкрайни беди и объркване.
Цялото страдание не беше ли време, изтезанията и страхът не бяха ли време, всичко тягостно, всичко враждебно в света нямаше ли да изчезне, ако времето бъде преодоляно, ако човек успее да отвърне мисълта си от времето?
Водата тече, тече непрекъснато, и все е тук, винаги и по всяко време е една и съща и въпреки това е нова всеки миг.
Реката навсякъде и едновременно е една и съща, при извора и при устието си, при водопада, на брода, във водовъртежа, в морето, в планината, навсякъде, и че за нея съществува само настоящето, без сянка от миналото, без сянка от бъдещето.
Безкрайно малките неща могат да бъдат толкова големи, колкото най-големите могат да бъдат и безкрайно големите неща могат да бъдат толкова малки, колкото най-малките могат да бъдат.
Няма вчера! Няма утре! Няма днес!
