Всеобщата въздишка на облекчение.
За осем години и половина темата "Либия" се просмука в тапетите в хола, попи в килима, превърна се в покривката, над която българите вечерят. С времето личната трагедия на медиците предизвика сред широката общественост емоции по цялата скала - от болка и съпричастност, през ярост и изумление до жестока досада. Но най-вече тежко чувство на безнадежност. За българите либийската тема беше като пъзел, който си получил за рождения си ден - първоначално му обръщаш страшно много внимание, после виждаш, че тая работа с подреждането няма да я бъде, но тъй като от възпитание не можеш да сриташ кутията под леглото, я държиш на някой рафт и периодично забърсваш праха.
Обаче хоп - тази седмица някой подреди центъра на пъзела вместо нас. Медиците са в България и вече нищо няма да е същото. Връщането им е безспорно хубаво - няколко души, несправедливо обвинени, затворени и осъдени, получиха обратно това, което се полага на всеки - свобода. През по-голямата част от осемте години обаче кампанията за освобождаването им избълва огромно количество дразнещ и напълно безсмислен кич. Последните месеци той набираше все повече сила и кресливост и, уви, е малко вероятно да спре изведнъж. Ето нашите смели предположения докъде ще стигне инерцията:
- Медиците остават затворени за неопределено време - само че в златната клетка Бояна. "Ами ние вече да тръгваме…", всеки път плахо ще подхващат те. "Не още, не още, великодушно ще отговаря президентът Първанов и ще се почесва по забележително дългия нос. Още няколко изследвания трябва да ви направим." "Ама всички медицински изследвания ги минахме", ще протестират измъчено медиците. "В такъв случай - ще отвръща твърдо президентът, докато крадешком хвърля поглед към вестниците дали с темата "Либия" съвсем е успял да удави темата "Гоце" и установява, че не е - ще минете няколко социологически."
- За радост на естетите и закопнелите за някаква медийна нормалност телевизионните водещи свалят мартениците "не сте сами". Захарчетата и пластмасовите чашки с трикольора започват да изчезват и се превръщат в обект на колекционерска страст. Огромните винилови плакати от сградите стават брезентови покривала за товарни камиони.
- nestesami.bg изчезва след година, след като собствениците на домейна забравят да го платят.
- На негово място (в случай че някои от медиците все пак решат да поискат компенсации от българската държава) се появява neviesram.bg.
- Министерството на културата опитва да запази правата върху случката и прави национален конкурс за документален филм по темата.
- "Ню имидж" оспорват конкурса заедно с няколко частни телевизии, които искат да разработят свои версии на събитията.
- Жълтите вестници спират да правят портрети на синовете и дъщерите на Кадафи и безпомощно започват да излизат с бели страници.
- Книги по темата излизат през септември.
- В края на годината цялата история е повторена отново и отново, когато медиите правят своите обзори и класации. Навсякъде. Във всички медии.
- Всяка година през следващите поне пет-шест новините на 24 юли започват с: "Днес се навършват Х години от освобождаването на българските медици в Либия." Има и юбилейни филми, интервюта...
- Медиците са поканени във VIP Brother.
- Малко по-късно е премиерата на новата версия на Зелената книга на Муамар Кадафи, естетически издържана с долари на корицата.
- Всички маркетинг мениджъри в страната започват опити да изчислят точния момент, когато ще е окей да поканят някоя от сестрите за рекламно лице и няма да изглежда прекалено използваческо и гадно.
- Ако приемем, че в България се следва някаква политическа логика, при следващи избори на някои партии се налага да проявят огромно въображение, щом вече дори не могат популистки да поспекулират с идеята сестрите да стават депутати, кметове, общински съветници и пр.
- Но тъй като в България такава политическа логика няма, още на местните избори медиците са сложени начело на листите.
- Спорът между Франция, Германия, Великобритания, България и Джордж Майкъл кой е допринесъл най-много за освобождаването на медиците се задълбочава. Междувременно Румен Петков обира всички лаври, тъй като предвидливо е сключил споразумение за сътрудничество със Съюза на българските писатели.
- Заражда се и неистова надпревара кой ще направи повече за медиците. Правителството изглежда смешно със своите десет хиляди лева на човек, поемане на лечението, здравното и социалното осигуряване на медиците и безплатна едномесечна почивка за тях и семействата им. Виж, "Мобилтел" вече е вдигнал летвата, като е подарил на всеки по един апартамент. В опит да излъскат имиджа си, като хубаво се отъркат в медиците, други компании започват да даряват яхти, диаманти и парцели край морето.
- Бойко Борисов, този път преоблечен като кмет, а не като съпругата на френския президент, прави медиците почетни граждани на София. Президентът Първанов отговаря на предизвикателството, като дава на всеки по орден "Стара планина". Православната църква, която към този момент съвсем губи по точки, обявява медиците за светци и така се връща обратно в играта.
- Божидар Димитров, загрял от сравняването на Мачу Пикчу с Перперикон и статуята на Христос над Рио с тази на Богородица над Хасково (и двата пъти в полза на последните), започва да сравнява българските медици с всички останали заложници в световната история; установява, че по-тежък от нашия случай няма, и дава просторно интервю по въпроса в тиражен всекидневник.
- В крайна сметка историята с Гоце е забравена и президентът решава да пусне медиците от Бояна. На прощалния прием фолкпевицата Камелия прави последен тур за овации с ултракичозната си трикольорна рокля "Не сте сами", след което я продава на благотворителен търг (парите отиват във фонд за фолкпевици, които не могат да си позволят силикон). В ентусиазма си Георги Първанов допуска същата грешка като онази от 3 март т.г., когато почерпи гостите си със захарна торта, изобразяваща сражението на опълченците при Шипка. Този път на тортата са медиците. Президентът снове с чинии между хората и вежливо пита: "Краче от Кристияна? Не?" :-D :yahoo:
