като ще се правиш на идиот ще ти пейстна кво сме говорили:
Dr3adlox: понеделник, 01 септември 2014, 13:09
абе Карлос, седа са и го гледам тва -
http://rt.com/files/news/2b/c7/40/00/moon-b.jpg - и след тва гледам е тва -
http://www.roe.ac.uk/~heymans/website_images/Gravitational-lensing-galaxyApril12_2010-1024x768.jpg - еми много ясно че не ми е грешна теорията.... :Д луната се компресира ама не защото времето и пространството около планетата е компресирано, а защото е разтеглено и избутва образа навън.... и ти си голям физик да не ме поправиш........ :Д
Carlosbg понеделник, 01 септември 2014, 13:09
Едното е гравитационна леща, другото е класическа, атмосферна леща.Ефектът на втората снимка няма нищо общо с гравитацията и изкривяване на пространството. Преходът на светлината в среди с различна плътност в случая атмосфера и вакум води до пречупване. Масата на Земята е прекалено малка за да причинява видима гравитационна леща. А гравитационната леща нищо не бута.Виж на първата снимка нормално лъчите от далечната галактика как се разпръскват във всички посоки, а тези, които минават покай масов център се събират.По този начин галактиката по средата действа, като двойно изпъкнала леща.
Dr3adlox: понеделник, 01 септември 2014, 14:09
не се разпръсква във всички посоки, точно си го бута. вместо да мине направо, понеже пространството около обека е разтеглено, вълната следва разтягането. а отностно ефекта на атмосферата, не смятам че си прав. светлината която виждаш от луната е светлина която е минала измежду частиците на атмосферата и е незасегната от нея, атмосферата не е стъкло което да абсорбира и отпусне фотона за да го приложиш това. светлината която виждаш е тази която е незасегната от атмосферата, ако тя е по плътна, няма да видиш по-голямо изкривяване, а по-малко светлина, която да е преминала. това се отнася към проблема който ти посочи с официалната теория за това, защо слънцето става червено на залез - не е защото атмосферата е разпръснала синьото и е останало само червено - светлината от червеното слънце е тази която е напълно незасегната от атмосферата и е червено точно защото, да, земята има достатъчно голяма маса за да създава подобни видими ефекти. ти не гледаш галактика зад галактика, а планета зад планета и растоянието от което го наблюдаваш е много по малко и детаила много по-добър и затова се вижда въпреки че маста не е чак толкова голяма. предполагам, можеш да видиш същия ефект на атомно ниво, ако имаш апаратурата.
Carlosbg понеделник, 01 септември 2014, 18:09
Нищо не бута, бе човек. Може да приемеш действието на гравитацията, като деформиране на пространството но това деформиране е с формата на параболично гърне заради квадрата на разстоянието с което, отслабва. Лъчите от далечната галактика може да се приемат и за успоредни и минавайки покрай по-близката галактика си променят посоката навътре.От изпъкналата и вдлъбнатата леща, коя увеличава изображението?Защото това е наблюдаемият ефект-далечната галактика изглежда по-голяма. Относно земната атмосфера, това вече е физика за четвърти клас. Няма значени дали е въздух стъкло или вода.Имаш ли преход на плътностите имаш пречупване. Може да го видиш над горещ път, там различната плътност е вследствие от температурната разлика.Изглежда точно по този начин.
http://en.wikipedia.org/wiki/Atmospheric_refraction Атмосферата, бидейки сфера, отклонява слънчевите лъчи преминаващи близо до земната повърхност (на залез и изгрев слънце) на различен ъгъл. Тези лъчи пресичат различно плътен слой от атмосферата, в зависимост от това колко високо над земната повърхност преминават. Освен това, слънчевите лъчи попадат под различен ъгъл спрямо нормалата към сферичните слоеве на атмосферата, което прави атмосферата да изглежда като много съставна сферична изпъкнала леща. Кофициентът на пречупване на тази леща се изменя плавно, но експонциално, следвайки плътността на атмосферата на различна височина - от вакуум до най-плътните и слоеве, което допълнително изкривява картината. На залез и изгрев дори може да се окаже, че слънцето е вече под хоризонта, но ние все още го виждаме заради пречупването на светлина. Влиянието на гравитацията върху пространството не е линейно. Не можеш да наблюдаваш същият ефект в по-малък мащаб на гравитацията. В случая на Земята той е толкова малък, че е под грешката на замерване та Айнщайн е чакал подобряване на инструментите за да може да се наблюдава съвсем малко отклонение в позицията на една звезда зад Слънцето. Ако земната гравитация имаше ефект върху дължината на вълната на светлината, изместването в спектъра на слънцето щеше да е към синият край а не към червения.При атомите пък няма как да се получи защото просто са много по-малки от всякаква дължина на вълната, а пък гравитацията им е толкова слаба спрямо енергията на фотона, че е отклонението се съзимеримо с причиненото от махане с крила на пеперудка в Пловдив върху треакторията на противотанков снаряд в София.
Dr3adlox: понеделник, 01 септември 2014, 19:09
идеята ми беше, че компресията на луната е точно това което бихме очаквали да се случи ако има разтягане на пространството, защото реално образа се компресира, защото светлианта е изкривена навън. и този ефект при луната (видимо) е същия като този при галактиките. това за атмосферата, като се замисля си прав, но то само би допринесло за още по-голямо изкривяване. за изместването на спектъра определено не си прав - разтеглено пространство води до разтеглена вълна - разтягането компенсира за допълнителното растояние, което трябва да измине вълната и така не се нарушава закона за скороста на светлината - обратното няма логика. основния проблем за мен в официалната теория за червеното слънце ти го обясних. пак ще ти го обясня, може пък да ми обясниш къде бъркам - всичко което минава през атмосферата става по-синьо - светлиата от слънцето удря планината в далечината, от там тя рефлектира и стига до теб, по пътя си, тя среща частиците от атмосферата, те са предимно сини на цят, т.е. те абсорбират светлината която е в другите спектри и отразяват само синьото, и до теб стига само синя светлина. същият ефект би трябвало да се случва с директната слънчева светлина - тя преминава през атмосферата, удря частиците, те абсорбират другите цетове и остава само синьо... НО това което наблюдаваме не е синьо, а червено... съответно аз приписвам червеното на друг ефект - гравитация. обясни ми са, как може да напълня аквариум със синя течност, да светна през него с бяло фенерче и светлината отдругата страна да излезе червена - това ми е въпроса.
Dr3adlox: петък, 05 септември 2014, 15:09
тва че не отговаряш как да го разбирам? Карлос 0-1 Чревено Слънце? :Д
та, кое от казаното от мен, реши че ти прилича на - " Ти сериозно ли твърдиш, че червеният цвят на слънцето по залез е някаква неразгадаема мистерия за науката"?
не ми разтягай локуми, ако можеш, на елементарния въпрос за аквариума пълен със синя течност ми отговори. но не наложително, за мен вече е явно, че си доста отчаян и склонен да направиш всичко за да си прав, не за да вярваш в истината.
относно пророчеството ми, ако не се сбъдне ти го давам да го ползваш като къвто искаш аргумент. но дали, ако се сбъдне ще бъде аргумент тогава? ще паднеш по очи да почиташ Алах ли?