Точно 6 години след издаването на "Lunasense", Pantommind се завръщат по-силни от всякога. "Searching for Eternity" категорично е най-доброто им издание към момента и няма да е грам пресилено, ако кажем, че е прогресив метъл на световно ниво. И чисто технически, и музикално. Особено музикално. Очевидно е, че момчетата са обърнали внимание и на най-малките подробности, за да вдъхнат живот на тези невероятни 11 композиции.
Изумителна е способността на Pantommind да създават предизвикателна инструментално и технически музика, която обаче звучи толкова естествено и непринудено. В никой момент слушателят няма чувството, че му се демонстрира инструментално перчене и показност, а напротив - всичко е точно там, където трябва да бъде. Дори виртуозните сола на Росен и Петър са изцяло в услуга на цялостната картина. Което е стъпка напред и знак за съзряване дори за самата група, спрямо предишния им албум, където зашеметяващо високите вокали на Тони по-скоро изпъкваха над всичко останало и трудно позволяваха на слушателя да се фокусира върху инструменталната част. В "Searching for Eternity" Pantommind звучат като група, която е напълно наясно със себе си и с начина, по-който музиката й трябва да звучи. Всичко е много добре балансирано, а уникалният глас на Тони рисува красиви мелодии. Разбира се, не липсват и безпощадните височини, които споменахме по-рано, но те са много добре дозирани така, че да надграждат песента.
Единадесетте композиции в албума са в типичния за групата стил. Влиянията им от прогресива на осемдесетте са ясно доловими, а и те самите никога не са ги крили. Но с вече третия си албум, Pantommind успяват да създадат и утвърдят своето собствено звучене и стил. Като изключим епизодичните Fates Warning и Queensryche асоциации, габровци дори бегло не наподобяват никоя от съвременните прогресив метъл групи - оригиналност, с която единици могат да се похвалят.
Песните в "Searching for Eternity" предлагат на слушателя малко под 63 минути предизвикателство и, като цяло, адски приятно изживяване. Албумът не просто не дава признаци за бързо омръзване, а напротив - всяко следващо слушане предоставя нови територии за изследване. Песните са на еднакво високо ниво и трудно бихме отличили някоя от останалите (като изключим последната "Lost" - творение на бившия член на групата Живко, добавена като бонус към албума). Все пак за споменаване е "Walk On", по текст на Коста Атанасов, където като гост-вокалист се изявява Mike Andersson от Cloudscape, FullForce и Planet Alliance. "Lost Lullaby" пък много вероятно ще замести "After Rain" в личната ви класация за любима балада на Pantommind, а епиката и мащабността на едноименната "Searching for Eternity" са респектиращи.
Излизането "Searching for Eternity" е значимо събитие за прогресив метъла. Класата на албума е много висока и го обрича на огромен успех.
