## Резюме : Новият филм "Остров" на известния руски режисьор Павел Лунгин ( Златна палма от Кан за филма "Такси-блуз" ) стана сензацията на руския кинофестивал "Кинотавър" и на кинофестивала във Венеция. Необичайното в него не е само това, че действието се развива в православен манастир. Той е посветен изцяло на вярата, покаянието, тайната на спасението на душата.
Някъде в далечния руски север на малко островче живее отшелник – старецът Анатолий. Той помага на всички страдащи, които се обръщат към него, но в душата му няма мир – голям грях тегне над нея. По времето на Втората световна война героят е застрелял своя другар по оръжие...
Изглежда, че нито една творба на руското кино досега не е предизвиквала такъв интерес в православния свят. Във Воронеж местната епархия дори нае едно от централните кина на града и организира специална прожекция за клириците и семинаристите. Във всички храмове на града бяха залепени афиши за премиерата, на която беше поканен и изпълнителят на главната роля Пьотр Мамонов. А Воронежко-Борисоглебският митрополит Сергий заяви, че "Остров" е много актуална творба както за Русия, така и за целия свят.
Специални църковни кинопрожекции на "Острова" бяха уредени и в други епархии, а също и в Троице-Сергиевата лавра. Впрочем, Църквата не е излизала с официално съждение за филма и няма да го направи. Още повече, че мненията за творбата на Павел Лунгин са твърде разнообразни. Едни са я харесали от пръв поглед, други откриват фалшиви тонове в нея. Но повечето са съгласни: тук човек има над какво да помисли.
Учудващо е как режисьорът, твърде отдалечен преди това от православната тема, е успял да предаде високото напрежение на духовния живот, да включи органично многобройните молитви и църковнославянски изрази в модерния киноезик. Такова нещо досега не е имало в нашето кино, казват зрителите в расо. А чудесата и изцеленията, които върши главният герой – старецът Анатолий, изглеждат според тях така убедително и естествено, както е присъщо само на православния поглед. Актьорската игра на Пьотр Мамонов е оценена високо от всички. Мнозина харесват и образите на двамата монаси в изпълнението на Дмитрий Дюжев и Виктор Сухоруков; други, напротив, ги смятат за провал. Има и по-принципни съмнения – някои от тях изказа протойерей Всеволод Чаплин:
"Смятам, че това е много талантлив филм, направен от вярващи хора. Блестящо играе Пьотр Мамонов. Вижда се, че той наистина се моли пред камерата. И в крайна сметка играе самия себе си – човека, който след много жизнени перипетии се е разкаял и се е обърнал искрено към Бога.
Но най-сложният въпрос за мен е следният. Филмът безусловно оправдава фигурата на "стареца-харизматик", комуто е позволено всичко: да мами, да игнорира църковните правила, да дава съмнителни съвети, да се ръководи само от своите мисли и душевни движения, без да обръща внимание на нищо друго. Героят на Пьотр Мамонов постъпва така, че ние виждаме добрите плодове на извършеното от него. И това го прави положителен персонаж. Но ние знаем, че има и много "старци-харизматици" от същия вид, които нанасят явни духовни щети и зло на хората. Познавах няколко подобни хора, които в началото допускаха волности, след това започваха да вярват, че само те имат пряк достъп към Небето, докато всички останали се заблуждават, и накрая свършваха с разкол и сектантство. Затова бих искал да напомня на зрителите, че далеч не всички такива "харизматици" носят непременно добро на хората. А дейността им трябва да се проверява по плодовете, които посочва Евангелието – "любов, мир, дълготърпение, милосърдие"... Дейността им се проверява и чрез съборния разум на Църквата, тоест от другите християни, в това число и църковните иерарси.
Както и да е. Филмът е много силен. Мисля, че той може да стане мощно мисионерско средство, в това число и в Европа, която днес така се нуждае от слово за Истината Христова. "
:)