Това е велик филм?
Филм, който е спасен само и единствено от неподправеният стил на чичо Алфи?
Филм, който те кара да се замислиш какво по-безполезно можеше да направиш за тия два часа? Отговаряйки си с "нищо", започваш да плачеш и да се тръшкаш, докато не осъзнаеш, че все пак си гледал Пачино, което те успокоява до някъде, но е невъзможно напълно.
Все пак става дума за оригинално написана и преразказана история за не какво да е, ами именно за малко градче със странни случки, в което градче идва големият полицай и всичко се нарежда! Уау! Страхотно!
Изтънчено! Велико!
Крайно разочарован бях. Единственото, което ме накара да не изключа филма на 20-та минута (на която разбираш как ще свърши филмът) беше Пачино, който ми е фаворит и не можех да не догледам как танцува своят гениален танц в 7-ма октава.
Надявам се да не засегна някого с това изказване, всеки има право да харесва каквото иска и да прави каквото реши за добре, ако ще и да си татуира "Американски пай" на рамото.
~
