Филмът е, твърде слабо казано... особен. Повечето критици недоволстват по филма и доводите им са отчасти основателни. Действието се развива прекалено бавно, а дори и да се пренебрегне тази забавеност, действието не оказва път за разкриване на заложения в историята смисъл пред обикновения зрител, затова филма не бива да се гледа с нагласата за гледане простоват и лек филм.
Работата на Кроненберг, като цяло, винаги е фрустрирала една такава нагласа. Може би с малки изключения. Но не може да се отрече, че в този филм е свършена добре – клаустрофобия, упадък на ценности, безмилостност, утопичност, страх, безразличие – всичко това, което внушава историята, е реализирано посредством една изтънчена, деликатна и може би твърде изпипана режисура.
