Филмът е... Сега ще се опитам да го опиша. Ще има спойлери.
Става дума за любовна история. От тъпите. Не съм се сблъсквал с много сапунени сериали, но се хващам на бас, че поне половината имат подобен сюжет. Едуард Нортън играе момче, влюбено в херцогиня. Разделят ги, той отпътува надалеч и петнайсет години по-късно става велик магьосник. Не фокусник, а магьосник, който прави разни магии на сцената - кара портокалови дървета да растат, вика духове и разни подобни простотии. Неговата любима, херцогинята, междувременно пък е на път да се сгоди за коронования принц и бъдещ император на Австрия. Но по време на представление двамата се срещат отново, старите чувства пламват отново и т.н.
Не това е проблемът на филма. Чудесната актьорска игра и доста качествената визия могат да компенсират сапунената история.
Но има нещо сбъркано. Принцът е лош. Много лош. Удря шамар на годеницата си, след като разбира, че тя му е изневерила с някакъв фокусник(добре де, магьосник). И има фалшиви мустаци.
Айзенхайм, илюзионистът, пък е добър. Това е, защото е Влюбен. Херцогинята, и тя е Влюбена. В Айзенхайм. Това ги прави Положителни герои.
Имаме и неутрален с уклон към Положителен герой - ченге.
И тъй, добрите са добри, защото са двама и са влюбени, докато лошият е лош, защото е богат(много лошо качество), удря годеницата си(веднъж!) и пие алкохол. И Полижителните герои в името на Доброто, Справедливостта и Любовта инсценират убийство, принуждавайки абсолютно невинния Лош да се самоубие.
Ето това е извратено. Човек, застанал на пътя на двама егоисти, бива унищожен от тях, защото те поставят себе си над всичко. И това ни е показано като Правилно. И докато единственото неособено добро дело, което принцът извърши, беше това, че шамароса херцогинята, добрите влюбени инсценираха убийство, натопявайки абсолютно невинен човек, излъгаха цяла Виена само и само да постигнат това, което желаят.
И ченгето - неутралният герой, който стана положителен, стана особено положителен герой, когато разбра, че е накарал човек да се застреля без никаква причина. И се засмя. Радостно.
Оставям настрана дребни сюжетни дупчици като например това, че доказателствата за "убийството" стояха в сламата с месеци, ако не и с години.
Има нещо извратено в този филм. Това са ценностите, които ни поднася.
