И не трепна, и не литна, и стои все още стихнал
Гарванът върху Палада над самотната врата.
Като в сън потънал черен демонът на мрака древен
сянката си хвърля сведен върху моята душа.
Няма повече да види утро моята душа.
Блясък нямa вечността.
Едгар Алан По
Филм, достоен за този автор, филм изпъстрен с много цветове, много магия, цветовете и магията на живота....и за кой ли път ни предлага поглед, макар и бегъл на творчеството на По. /все пак всеки с вкуса си..;)))/