Значи, като чета коментарите, изписани тук, се чудя да се смея ли или да плача. На един му бил много черно-бял филмът, друг бил на 40 и затова да сме го слушали(малии, как мразя някой да си бута възрастта по този начин), трети незнамсиквоси... Айсиктир бе!
"Дзифт" е вероятно единственият български филм в последните двайсет години, правен за да бъде гледан не само от роднините на създателите си, но и от зрителите. Затова и залите бяха толкова пълни, от там идва и огромният рейтинг в imdb.com. Ама кой да разбере? Да, филмът не е приятен за гледане. Да, не е ОМГ и шедьовърът, който доста хора се опитваха да го изкарат. И не, филмът не е боклук. Има си ги и плюсовете, и минусите, обаче си заслужава.