Това, че може да се влияе на йоносферата е факт. Има две основни трудности, които това което се вижда в Аляска няма как да прави. Първо не може да се насочва. Тук номера с фазирана решетка от антени не играе. Това йонизира определена малка област точно над него. Второ енергията е отчайващо малко.За да влияеш на ураган ти трябва ама много повече енергия, много повече антени и йонизацията ще е такава, че ще се вижда на всеки радар, че даже и с просто око. И пак трябва да е точно от долу. Ако можеше да се насочва насам натам с отражение или Бог знае как из земното кълбо, такова електромагнитно лъчение способно да влияе на ураган, това само по себе си щеше да е егати страшното оръжие за масово унищожение. Щеше да пържи хора като в микровълнова фурна на площ колкото половин България без проблем. Основният проблем с контрола на влемето а той е и най-непреодолимият е невъзможността да предвидиш ефекта от въздействието си. Това е една много сложна система за която нито имаш достатъчно точни измервания, които трябва и да са много, нито имаш изчислителния капацитет да ги обработиш. Това е все едно да програмираш със свещ нагрявайки процесора на псто. Ако си го бяха направили първо щяха да се бият в гърдите, защото това е светия граал за метеоролозите второ нямаше да ги спохождат толкова урагани наводнения и поредни години на лоши реколти. Контролът на времето е нещо, което задължително трябва да овладеем някой ден но сме толкова далече, колкото от междузвездното пътуване в момента.
