Свитъците от Кумран в Мъртво море не представляват историята и учението на Емануил/Имануел (Христос), а по-скоро на самоназначен, мегаломански и самославящ се еврейски книжник, сочещ себе си като ангелски пратеник под името на Менахем.
Авантюрист, който смесва старите учения на Библията със собствените си идеи за самопровъзгласен пророк и насочва своите последователи (есеняните) по отношение на своята личност с препратките от пророк Исая относно идващия Месия (Иманеул). Менахем се е видял като този Месия.
В резултат на своите действия и заблудата му той е отхвърлен от фарисейските книжници и в крайна сметка е преследван и заплашен със смърт.
Менахем, самопровъзгласилият се пророк, основава сектата Есен, която също е била известна по онова време като сектата Кумран.
Той беше техен върховен водач и твърдеше, че е божий пратеник, позовавайки се на пророчествата на Исая - за страданията, живота, разпятието и предполагаемото „възкресение от мъртвите“, което е било точно за Имануел.
Тогава Менахем е преследван, за да бъде убит в Йерусалим от римски войници, след което е оставен да лежи в алея в продължение на три дни, преди да бъде взет и погребан от членовете на сектата си.
Менахем бе събрал около себе си 160 ученици, които след известно време измислиха и разпространиха предполагаемата история за своя водач като дълго чакания Месия.
Така, в заблудата си, той се е предположил като избран Месия и се е видял седнал на „Престола в Съвета на боговете и ангелите“, седнал на небето от дясната ръка на Бог.
За разлика от Имануел, който никога не се е наричал Месия, нито Спасител (въпреки че по-късно името Исус му е прикачено, която значи Избавител/Спасител), който също не е виждал себе си като такъв и който е забранил на учениците си да го наричат Месия, Менахем напротив винаги е искал с нетърпение да бъде смятан, уважаван и почитан като Месия.
И когато в наши дни ще се твърди от тези, които не знаят и смятат, че учението на Менахем е месианско, това ще представлява не само лъжа, но и клевета срещу истинско учение и завет на Имануел.
Менахем, от собствената си висока интелигентност като дар на съдбата в онези дни е бил запознат със старо-традиционно учение за духа и живота, за което се знаело само устно в онези дни.
Това е истинското учение, както го учеха древните пророци, а след това и преподавано от Имануил, при изпълнение на своята мисия и също така подробно до определени части, съгласно инструкциите на Габриел и няколко други ангели, които са участвали в обучението на Имануел (Христос, помазания от Йоан).
Това по никакъв начин не означава, че през следващите години Имануил/Христос е използвал учението, което е узнал Менахем.
В следващото време ще бъдат написани голям брой книги за Кумранските свитъци, но те не съдържат фактите, за съжаление, а по-скоро несъстоятелни теории и твърдения.
Менахем се е поддал на заблудата, че е достигнал до свръхчовешко състояние (фанатизъм), където се е чувствал имунизиран срещу плътските желания (по собствено усмотрение) и като изправен над всяка възможна способност за физическо страдание.
Глупост, която той също проповядваше наоколо, а не само в своята секта и което е било назидавано в много религиозни секти в следващите векове като висша форма на откъсване от човешкото и природата.
В много голяма степен Менахем прославя себе си и се вижда не само като Месия и Пророк, но и като божествен по значение.
