Препоръчвам да четат хора гледали филма, за да не ме обвинят че съм им го разказал. Останах с убеждението, че режисьора на този филм подбудажда аудиторията си към това някой да стори това в реалния живот, за да придобие филма му смисъл, както се загатва тази идея от екрана на втора част. Главния герой, който беше обсебен от идеята (макар и психичноболен), се зае да продължи каузата. Макар, филма да е с заглавие човешка стоножка, реално за това са необходими 25 човека. Защо във филма идеята е за 12, питам аз? Умът стоящ зад подобни ленти показва яркото си презрение към човешките етични норми, концепцията за добро и зло, грешната философия на XXI-ви в. за култът към индивида и съревнованието на АЗ-овете. Филма е доста добре замислен, двете части са изключително контрастни, не само заради цветовото оформление в първата и липсата на такова във втората. Имам чувството, че такъв филм се прави от човек получил просветление или стигнал до много дълбока истина за мъдростта на живота, подредил кадрите, знае последиците след излъчването им и очаква съвпадения с тези в главата си.
