Жалко, очаквах филм за супер герой а получих драма с елементи на романтика. Това не може да е Батман - безстрашния непобедим свръхчовек, това е някакъв страдало-трагичен образ, който няма как да се приеме дори и да се придържа човек към тезата че филма е за образа на Брус Уейн. Уейн винаги е представян като почти безчувствен, непоколебим и непримирим инат, а този тук дори се разплака. На фона на това няма как да не се забележат многото слабости, клишета и абсурди, който съпътстват целия филм. Май му време на прехваления Нолан да се заема с герой като Зеления фенер и Аквамен, поне няма да ме яд за тях.