Неразказаната история на "Майбах"
13.04.2008 / 19:10
В края на май в България от цял свят ще пристигнат хора с много пари. Тук ще ги събере общата им страст - колекционирането на стари военни машини. Причината е фактът, че Българската армия обяви търг за германската бронетанкова техника от Втората световна война, която беше закопана на южната ни граница. Тази техника стана известна у нас като танковете "Майбах".
автор: Асен Иванов
Кои са истинските на тези машини? Как се озовали в Българската армия? Кой и защо ги е закопал на границата? Кое ги прави толкова интересни и имат ли цена тоновете желязо, напоени с история.
Валентин Петров е от Свиленград. По професия е следовател. И ако работата му може да се счита за интересна, то какво да кажем за хобито му. Валентин се занимава със стендов моделизъм, тоест майсторене на мащабно умалени модели. Хобито се оказва врата към друга страст - Валентин е един от ентусиастите, които пред две години първи алармират, че по южната граница на България има закопано нещо. И то нещо ценно, което си заслужава да се открие и запази:
"Септември 2006 година в българския форум за стендов моделизъм видях, че съществува тема, която да засяга въпросните танкове, немски и руски, които вкопани по границата. Знаех от малък, че в периферията на града, в района на Свиленград, има закопани такива танкове. Дотогава не бях проявявал интерес какви са и реших с цел да допринеса малко за форума да ги обиколя и да направя малко снимки.
Няколко месеца преди това немските танкове, а и голяма част от съветските бяха нарязани от лица, които се занимават търговия с цветни и черни метали. И просто при самата обиколка бях с вързани ръце, всички немски танкове бяха с почти орязани куполи, долната част я нямаше".
Валентин и неговите съмишленици започва да правят снимки на закопаните машини и да ги публикува в интернет форума. Появата на немските машини след десетки години забвение взривява виртуалното пространство. Около тях се завъртат дискусии. Появяват се специалисти, които разпознават за каква техника става дума и колко са ценни от историческа гледна точка. Немската бронетанкова техника в България започва да излиза от тъмнината.
Поставен пред факта, че голяма част от танковете са нарязани от крадци на метал, Валентин прави опит да спаси каквото е останало от тях край Свиленград. Почва да събира всичко, което може да се свали от корубите и го прибира в дома си.
В изкорубените танкове Валентин намира общо две табелки. За неспециалистите тази находка може да се изглежда незначителна, но за хората, които разбират, табелките са безценни. Не случайно дни, след като публикува снимките им в интернет, Валентин получава оферти за закупуване от цяла Европа. Предлагат се сериозни суми.
"Много е ценна за един колекционер историята на танка. Кой е воювал. А това се разбира по серийния номер. По тази табелка, на която са описани основните неща за този танк. Защото всичко останало може да бъде възстановено. Може дори да си произведат нов Майбах. За колекционер това е възстановка, не е оригинал".
За съжаление голяма част от немските машини край Свиленград са ограбени. Мародерите са взели всичко, което са успели да изрежат, без да знаят, че унищожават машина, чиято цена може да бъде десетки и стотици по-висока от жълтите стотинки, които са прибрали връщайки бронята й за скрап.
"Това, което мога да кажа със сигурност преди да тръгна да ги изследвам цената на метала в района беше около 19 стотинки. В момента, в който почна тяхното масово рязане, малко след това цената стана 39 стотинки", обяснява Валентин.
Как обаче този танк и неговите събратя се оказват на южната граница на България?
Немските машини постъпват за пръв път у нас след 40-те години. През 1942 година, след едно лятно учение, цар Борис оценява ролята на танковите войски в съвременната война и поставя задача в България да бъдат създадени три бронирани бригади - във всяка армия по една. До този момент на въоръжение в нашата армия са италиански "Фиат", английски "Викерс", чешки "Шкода" от 1941 година. По-късно "Рено 5". Те реално не могат да участват в истински бойни действия, защото са твърде слабо въоръжени, твърде зле бронирани и по принцип се използват за охранителна дейност, обясняват специалисти.
През 1943 година военната обстановка в Европа се променя значително. Немците, на които сме съюзници по това време, са притиснати по всички фронтове. Лавирането на Турция между двата воюващи блока и близките й отношения с Великобритания, изправят Германия пред опасността от десант от Егейско море, атака през Турция и откриване на нов фронт.
Така в България влиза немската техника, станала популярна под името "Майбах". "Майбах" обаче е само марката на двигателя, който е използван от всички модели бронетанкови машини - танковете "Панцер 4" и "Панцер 5", "Пантер" и щурмовите оръдия "Ягпанцер 4" и "Щурмгешуц 3".
Една машина е струвала около 15 милиона лева, но в хода на войната Германия променя на няколко пъти цените. В този момент немските танкове нямат конкуренция сред своите противници и са най-доброто, с което може да разполага една армия.
България получава техника от Германия на няколко транша. Ходът на историята обаче за пореден път се завърта и българската армия тръгва с немската бронетанкова техника срещу самата Германия. Вече като съюзник на Съветския съюз.
За по-малко от час губим 10 танка и загиват повече от 40 души. Това поражение праща бронираната бригада в едномесечна почивка за да се повдигне духа. Следващата посока е Унгария. Там също имаме доста загуби, и то не толкова бойни, колкото технически. Съветската армия е задоволявала нуждите на българската от нови танкове и щурмови оръдия.
Венелин Попов е бил царски офицер, сега е капитан от запаса. Той е ветеран от Втората световна война. Излиза от нея с два ордена за храброст. Като подпоручик е командир на едно от щурмовите оръдия "Ягпанцер 4".
"Това беше висшето, най-новото и най-модерното оръжие. Обаче нашето ръководство и смяната, която ставаше в армията, те не познаваха това оръдие и не знаеха как да го ползват тактически. Те викаха танковете. Но то не е танк. То е щурмово оръдие. Танка си е танк. Той си има възможности за близък бой. А щурмовото оръдие трябва да има охраната от пехота. И да се използва срещу танкове и укрепени места и така нататък", разказва ветеранът.
Най-интересното е, че щурмовото оръдие, на което е служил подпоручик Попов, е точно това, което е запазено във Военно-историческия музей в София. Командирът минава понякога оттам, за да пипне машина и да се върне отново назад във времето.
"В първия бой за крива паланка настъпихме с една лошо разузнаване и ни казаха, че Крива паланка е почти освободен. Някъде само в края на града има някакви остатъци от немците, които трябваше да прочистим. Но защо ни вкараха най-напред Шурмгешуца и ние влязохме с открити тела и вдигнати капаци. Изведнъж бяхме обсипани с картечен и пушечен огън. При този обстрел първото оръдие беше на поручик Драганов. Той беше засегнат в главата. Куршумът минава и отива в главата на радиотелеграфиста.. това беше първия бой. Това ни стъписа. По кой да стреляме и с какво да стреляме. Скрити по къщите. И моята първа мисъл беше да спася оръдията..."
В Крива паланка Попов получава и първия си орден след като спасява 20-тина български войници блокирани в едно училище. Подпоручикът оцелява по чудо след като сапьор залепя мина на неговия танк.
"Аз чух как хлопна магнитната мина да я постави. И аз само примижах. Но като разбрах, че мината не избухна командвах на водача 360 градуса. Да направи с оръдието пълен кръг. Да закове едната верига а с другата, да върти и да го премаже. Което се и случи. Така успях да спася живота си".
След края на войната Съветският съюз започва да доставя на новия си съюзник България съветски танкове.
В началото на 50-те години България започва създаването на една, както ще се окаже по-късно, уникална отбранителна линия. Повече от 50 години след поставянето на нейните основи името и е обвито в мистерия. Повече в легендите, отколкото в документи или факти този защитен вал се споменава като
"Линията Крали Марко"
Целта на "Крали Марков" е ясна. Тя е първата отбранителна линия за България, а оттам и за Варшавския договор. Защитният вал е трябвало да спре настъпващите от юг войски, докато основните български сили и евентуално армиите на нашите тогавашни съюзници успеят да се организират и разгърнат. Линията се простира на дължина от повече от 150 километра между селата Ново село и Факия.
Машините са се водили сериозно на отчет до края на соцпериода. Свалянето на комунистическата партия и Тодор Живков вече им предопределя съдбата на гробници. Оказва се обаче, че някои хора разбират много от гробници, особено такива, които могат да им донесат печалба.
През октомври 2007 година жител от крайграничната зона подава сигнал, че един танк е натоварен с кран на шаси и неразглобен, както си е с оръдието, е отпътувал в неизвестна посока. Два месеца по-късно са арестувани един български офицер и двама немски колекционери при разкопаването на нова машина.
Майор Алексей Петров от поделението в Ямбол и двамата германци Томас Мартин и Матеус Майер са обвинени за кражбата на два танка. Единият е този, край който са заловени и който е наполовина изкопан от специално наети за това роми, а другият е мистериозната машина, изчезнала през октомври. Тримата са освободени само след седмица. На германците им е забранено да напускат. Само месец по-късно двамата мистериозно се оказват в родината си.
Ясно е, че в схемата не участват само тримата арестувани. Подобна мащабна кражба не може да стане без съответния чадър отгоре или дори от няколко институции. Факт е, че седмица след скандала един от генерал напусна поста си в Генщаба. Интересното е, че кражбата става няколко месеца след като цялата техника по линията Крали Марко е изцяло бракувана. Още по-интересното е, че изчезналата машина не е случайна.
В дупка край село Факия е седяла Царицата
Поне така твърдят местните хора. Според легендите "Царицата" е името на откраднатото щурмово оръдие, защото Царицата е "Шурмгешуц 3". Това е единствената машина с име. Това е и вероятно най-ценния експонат в цялата линия.
Военните се сещат да спасяват ценните танкове едва след кражбата на безценната "Царица" и избухналия скандал. Сред набелязаните за откопавне и изнасяне към някоя чуждестранна частна колекция е и другата уникална машина, намираща се край село Факия - шурмовото оръдие "Ягпанцер 4 L48". През 2005 година то е заснето за пръв път от изследовател любител. L48 е дължината на цевта в брой калибри.
Във военно историческия музей в София има "Ягпанцер 4", но той е L70. Никой не се наема да каже до момента колко струва една подобна машина. Или дори колко струва всяко едно от старите железа, изкопани от южната ни граница. Цифрите, които се споменават, вървят между десетки хиляди до милиони за "Ягпанцер"-а.
"Всички държави след Втората световна война нарязват цялата си налична техника. Германия воюва с тогавашния Съветски съюз като на Източния фронт има над 4500 танка. Отделно на Западния. Съветският съюз има 12 000 танка и в полетата на Полша, на Унгария са останали стотици хиляди машини. Но всичко това е нарязано", обяснява Благой Миленов.
Това ни прави уникални
Всички други държави са ги унищожили, а ние разполагаме с голям брой. сравнително запазена немска техника, която се търси в цял свят и никъде другаде я няма. Или ако я има е в малки количества. И тази техника струва много, защото я няма. Защото е рядкост", допълва Миленов.
След няколко месеца чудене военните решиха техниката по цялата линия Крали Марко да отиде на търг. А интерес не липсва. Запитвания от десетки музеи и колекционери има още преди да започне ваденето на машините. От закупуването на немски танк се интересува дори и кралския двор на Йордания. Най-ценната машина – "Ягпанцер"-ът, ще остане във българския военно-исторически музей. Там ще отидат и най-добре запазените образци от другите видове.
Отбранителната линия "Крали Марко" реално вече не съществува. Вече са продадени голяма част от куполите на руските танкове Т34, които са закопани по нея. Немските образци са извадени. Линията е вече остаряло военно съоръжение и реално при съвременните начини на водене на бойни действия нямаме нужда от него, смятат военните.
Подобни отбранителни линии имат и Турция и Гърция. Те все още се водят военни обекти и никой не може да влезе в тях. Все пак от Генералния щаб са взели решение да се запази като мемориален комплекс една малка част от линията.
