Албумчето е вероятно най-доброто, което бандата е издавала през последните 10г. и въпреки, че е далеч от класата на великите албуми от '84-'97, хваща ухото още на първо слушане с няколко интересни и нетипични за групата парчета. Не очаквайте хеви рока от Slippery When Wet или New Jersey, обаче. Тук са 10 стегнати, мелодични и леко меланхолични, но изпипани професионално парчета, в които се усеща настроение и позитивизъм. Да, Бон Джови доста избледняха и се изтъркаха след навлизането в 21-и век, но тази сборка от неиздавани и презаписани стари песни наистина умело отбелязва малко носталгичния край на една епоха (с Ричи Самбора) и е препратка към романтиката от 30 годишната им кариера. Ако предстоящият им албум с изцяло нови песни, който се очаква през 2016г. е толкова добър, то не бива да ги отписваме все-още.
