Оценка
6.6 от 10 с общо 457 гласа
Описание
В своето поетично есе за Боб Дилън Тод Хейнс предлага медитация над филмовата култура на 60-те години, цитирайки филми като Мъжки род, женски род (1966) на Годар, Нощ след тежък ден (1964) и Петулия (1968) на Ричард Лестър, 8 1/2 (1963) на Фелини и Скъпа моя (1965) на Джон Шлезинджър. Но това не е самоцелно демонстрирана киноерудиция - Хейнс изразява духа на киното през 60-те, така дълбоко повлияли политико-културната реалност, в чийто контекст Дилън става легенда. Невероятно оригиналната концепция на Хейнс включва също и 6 въплъщения на Дилън: Кейт Бланшет и Крисчън Бейл (\"буквалният\" Дилън), Ричард Гиър (Дилън + Били Хлапето), Бен Уишоу (Рембо като Дилън), Маркъс Карл Франклин (като Дилън + неговата персона а ла Уди Гътри) и Хийт Леджър - кинозвезда, тормозена от бремето на неимоверното наследство на Дилън.
